***

Колко отдалеч те виждам, колко отблизо ме гледаш Къде сме, сред тюл и завеси?

THIS BLOG IS CLOSED DUE TO ENGAGEMENT ISSUES

тихо

Присъдата изречена-oтлъчен. Крепостта е паднала. Свирете траурен марш. И нека бъде тишина...

микрон

Остана ли микрон от миналото ни в сърцето ти?

не

Аз такава вечер с по-непозната не съм имал. Ти се нареди в редицата на чуждите и само се надявах да не се наложим да флиртуваме както някога.

просто

Просто е тя се обръща на друга страна Просто е аз съм от тъмната

Тихо

Мълчи виновнице! Мълчи...в душата ми с боси крака стъпваш, в сърцето ми стъкла разсипваш. С всеки образ, с всеки друг!

отговор

Отговорите са дадени, написани са с игли по гърдите ми, надписани са с титри в очите ми, прогорени са са по кожата ми. Врачките често забравят да кажат как са разбрали кое им е важно. Сеното и плявата е като стадото и мършата. Въпрос на разбиране.

М*

Искаш ли като ме видиш да изтръпнеш ? От предела на болка, от модела за кройка? Искаш да сънувам с микробиологична картина- тогава плюй вместо да ме целуваш. Всъщност едно и също е.

Л*

От една буря сме родени и колкото повече търся обичане, толкова арктически ме сковава иронията. Ледоразбивачът е без гориво ще умрат моряците.

любов

На двайсет и първи септември две хиляди и единадесета треперих повече от студа през февруари

К*

Крив и подминат пътен знак съм, обаждането е мъчително упражнение за развиване на болезнените жлези на чакането. В думите ти (думите ти, думите ти, любима...) искам пак да те разбулвам в думите ти искам да намеря тигана от Икея, който купихме за да ти готвя, в думите ти е виното, което изпихме, докато се гледахме в очите Думите ти значат много. Всъщност, значеха. Разбираш.

Й*

Виждам в бъдеще време
как в страдателно деепричастие
говоря за днес и за вчера сякаш са
подлог или сказуемо.

Глаголното време сменихме синхронно
разтухата ни го доведе
вече не обядваме заедно
и имената в тефтерите са нашите.

и*

По лицето и струи
в устатата и пари
ръцете и пълни
очите и черни

Аритмия и предизвикват
виражите на думите,
кремът е мече
Тече, всичко тече

з*

Заклинанието
магическата формула
рецептата
отварата
пръстенът и господаря
духът в бутилката

са на върха на молива й,
като дяволите от върха на иглата. Почти.

Ж *

ден, дата, час...
поканите раздадени, сватбата уговорена
ложето брачно...тапети, оркестър
булката се скри в килера и написа бележка:
Нали не се сърдиш?

E *

05 декември 2010, неделя

Пети Декември
две хиляди и десета
неделя

каква пропаст
месеци нищо, месеци нежността
е записукала на дъното

пети декември, две и десета

д*

Зад очите ти-просто сенки
които ме развеждат.
На очите ти липса, която ме иска
В очите ти сянка от мен.

Г*

С Ctrl + A ти казвам: всичко
Ctrl + B: го потвърждавам
Ctrl + С и копирам
казвам обичам+Enter

В*

Ето ме
Ето я

Щракат си машинките
И лепят миналото си

Обичат се

б*

Твоето "вчера" ми драска по мозъка,
като френската котка от апартамента на
Бодлер.
точка, смисъл, запетая, удивителна.
Ухото ти трябва да бъде в пръстите ми,
иначе компасът ми се разваля.

а*

Не ми оставяш избор
замени страстта към кактуса
със страст към розата
не вдъхваш аромата ми
не късаш листчетата ми
не ме потапяш, чистиш, освежаваш...
в миналогодишните цветя
повяхна(х)

*

От всеки ден "без нея"
губиш мен и
многото ми листчета.*

Всеки ден без теб е
динята без семки-
сладко е, тече, но не
е същото.

Моето момиче,
което го е страх да ме обича...

Ххх

Знам, къде е юг
Не съм забравил.
Късам цветчета от
Хълма.
Пълня кладенци.


Бързо забравяш.....

*

Боли ме тялото
докато субстанцията мига
черна и бледна
боли ме бялото докато тялото ти
се разтича и преде
карфици.

Боли ме, като удар с лапа - никак
болка спомен, че съм жив.