***

Ами ако следобедите са
създадени за кратки
трепвания между 6 и 8?

***

Момичето в което,
момчето с което,
докато момичето е с,
а момчето без,
нали момичето му,
но момчето го,
момичето отново,
и момчето също
защо момичето,
като момчето...

и накрая преразказват
Господинов и играят си с финала
"Ех, колко социология в едно момиче
и едно момче."

***

Ти питаш:
Той отговаря:
Ти питаш:
Той отговаря:
Ти питаш:
Аз отговарям:
Тя пита:
Аз отговарям:
-Беше хубава вечер

*

ГТ е кабала на ГолемиТе
устни и ГротескаТа на
думата.
ГТ е
чаят в пет и целуването в 6 и нещо
ГТ е ГрамаТика и графика
на разговорите "по жицата" след полунощ

###

Викторина
с два патрона,
руска рулетка
и едно дълго чакано
опиянение, но не от
виното с приятелки.

-

Не се страхувай от тъгата
тя е първа братовчедка на печалта, и втора
на съмнението
А който събира мъдрост, събира печал.

* * *

www.oglupjavame.com

*

Магията е, когато
липата се превърне в кестен.

Гледането в очите е
полупризнат първороден грях.

А любовта си идва винаги, когато
нищо не искаме.

И си тръгва, когато нищо не даваме.

Винаги.

**

ГробищеТо за
любимци, където
ГраченеТо е изтриване на
на спомени, а
проГрамаТа за деня
е ГраТис.

**

Направи ми онзи
замах с ръката, с който
оглупяването е малка форма на простуда на
сетивата.

***

Меченце.
Казваш меченце.
Меченцето казва: Меченце?
Момченце с меченце ми казва: Меченце!

**

ГраховоТо зърно на раздора
"Am I stupid?" както казва Хю ГранТ
в поГраничноТо нещо
наречено кино индустрия
ГащиТе на позора са за
in God we Trust

**

В ГлинаТа на ежедневието искам само
оГреТен за МарГариТА
и ще го сравня с ГрамаТиката, която
ГлъТнахме,
когато ГривниТе ни бяха
главни

**

ГарафаТа е плосък безобемен
съд за съхранение на скъпи
морски кончета,
То е ГордосТ и безстрашие в
ГораТа
ГараТа на нашите изпращания
ГаргараТа на техните погледи

DER MUTTERSCHOSS IST KEINE EINBAHNSTRASSE.

Herzstuck

*

ГТ е ГръмоТевица отникъде
падналата ниско земна ГравиТация
ГорчиваТа Сократова чаша
ГастриТа на небцето след целувката
И на целувката ГалакТиката след това

2

Тя го намери.Преди минута.
Кога ще загуби е въпрос на друга такава

* * *

Обратното на Лунното е кръвожадно и непълно.
Не достига форма и кокетсво
от армада нежни феи
излетели
от очите ми затворени.
В нощ - от три слънца по-тъмна-
видях те,
дори не те познах-
в гръб, отчаяна, красива
стоеше в гълъбово сиво.

Нежно падаха перата
на далечна моя непозната.
Издължена от безмълвие продажно
жалко,
"още малко"
можех, стрясках се от миг-
"Кога"?

“Ничия-никога”
само ми каза

с цвете в оранжево поглед премести
и сянката нощна не блесна.

Видях те за повече от
Три лунни години…
И стига ми!

(-)

Лермонтови половини, Ахматовата цялост

четвъртинка Висоцки, две "

Пушкин"

колко грамаж в едната руска поезия и колко екстаз едновременно

 

Време

"Всичко си има време, време има за всяка работа под небето: време да се родиш, и време да умреш; време да садиш, и време да изкорениш насаденото; време да убиваш, и време да лекуваш; време да събаряш, и време да съграждаш; време да плачеш, и време да се смееш; време да тъгуваш, и време да играеш; време да разхвърляш камъни, и време да събираш камъни; време да прегръщаш и време да избягваш прегръдки; време да търсиш, и време да губиш; време да къташ, и време да пилееш; време да раздираш, и време да съшиваш; време да мълчиш, и време да говориш; време да обичаш, и време да мразиш; време за война, и време за мир."

Еклисиаст 3:1-8

*-*

След залеза, под плътни завеси
"къде си ,къде си"
пишем на ситно, прибързано, скришно
две игри измислихме -"и там съм и тук, съм"
"Идвай веднага, трябва ми fun.."

Dustin DeMonaco

*

Тя посреща и мъжа и любовника
с миро и палмови клонки.

Как да знаеш на кого ще
запее Осанна, и на кого Разпни го?

***

Разказала си ми за Сол и Слънце
потайните дупки
чертите отзад
за леките стъпки,
разказваш и за кафе и зърна
прашасали карти
наричаш се Лейди
думите бързо изтрий ги.
Утре - ще има, но с други вагони
стрелки и пътуващи.
Ще се намерим под колелата или по купетата.
Вероятно прегърнати, вероятно сънуващи

Говори Хайям

Любовь - роковая беда, но беда - по воле аллаха.
Что ж вы порицаете то, что всегда - по воле аллаха.
Возникла и зла и добра череда - по воле аллаха.
За что же нам громы и пламя Суда - по воле аллаха?

Letter to Elise V

“When I see thee
-Oh
I do believe that on this earth
-Oh
No other girl with thee compares
Oh “

Have you ever kissed a penguin? Try it. Simply it is.

Letter to elise III

...Dear Elise,

If I fall into deep water, don't give me a hand.
If I fall apart into four elements, don't collect me.
If I fall back, remind me to go forward.
If I fall down, don't give me a hand.
If I fall in line, remind me to escape.
If I fall for you, remind me that you are rough...


(to be continued)

***

Мога да злепоставя миналото
да го накарам да се изчерви,
подмокри
и усмихне.
Мога да го стисна, изцедя
полирам-как желаеш?

В тъмна охра, с Бунюел, розетка, фриз?
русо, бляскаво
отчаяно по руски, лепкав всеки твой каприз
предвиждам, чакам знак
с вода и ягоди да се препъна в тъмната
посока на един единствен влак.

На подноса-цитати, цитадели, господа и Господиновите
трели, лепкавата нежност на поглеждането
смъртта на пътника,
Альона и танцорка в мрака.
Там съм. Чакай.

continued

...But

If there is something by default , it is hidden.
If there is something to hide, is inconceivable.
If there is something to forbid, it is ambiguous.
If there is something to avoid, that is love....


(to be continued)

A Letter to Elise

Dear Elise,


If there is something hidden, don't remind me that it doesn't exist. Hidden things have to avoid by default.
If there is something mysterious, don't remind me that is interesting. Mysterious things are mysterious by default.
If there is something inconceivable, don't remind me that is impossible. Inconceivable things are hidden by default.
If there is something forbidden, don't remind me there is a fear. Forbidden things are mysterious by default.
If there is something to love, don't remind me that is hidden. Love is inconceivable by default.
If there is something by default, don't remind me that i s ambiguous.
Default things didn't exist by itself.

But...

(to be continued)

Говори Буковски

as the poems go into the thousands you
realize that you've created very
little.
it comes down to the rain, the sunlight,
the traffic, the nights and the days of the
years, the faces.
leaving this will be easier than living
it, typing one more line now as
a man plays a piano through the radio,
the best writers have said very
little
and the worst,
far too much.
from ONTHEBUS - 1992

Letter yo Elise IV

...Every meeting among two human beings is unique.
Every conversation among two human beings is unique.
Every exchange among two human being is unique.
Every silence among two human beings is unique.
Every look among two human beings is unique.
Every feeling among two human beings is unique.
Every emotion among two human beings is unique.
Every sense among two human beings is unique.
Every human being is unique.
And every meeting is a conversation, every conversation is an exchange, every exchange is silence, every silence is a look, every look is a feeling, every feeling is an emotion, every emotion is a sense among two human beings

After this month long letter for what it is all about...


(to be continued)

*

Очите и отнякъде
подклаждат тъмни облаци,
възпяват паузите-изчакват
очите и търсят се в моите
и дупка във времето правят.
Очите и-тези две черни копчета,
въглен, мъниста и свещи-
горещи понякога

Ушите и - миди и крясъци врели.
Изчакват
А устата и... "устата ми хубава, очите ми зелени"

Полунощ

Полунощ

там някъде се развиват половините и се натягат пружините. Там някъде униформите срещат паниката и изпитите бири с блясък.

Полу- нож, получовек , полу малиново фрапе и половинка кейк.

Това е търсенето на останалата сладка хапка от предишния ден.

И пак говори Господинов

ЛИБИДО


На лъжата полата е къса
краката й - дълги
Усещам как бавно настръхва
Голата истина

Говори Господинов

Искаш ли да станеш мисъл -
питах камъка.

Аз съм камък - каза камъкът
и потъна в себе си.


Искаш ли да станеш смисъл -
питах камъка.

Аз съм смисъл - каза камъкът
и потъна в себе си.


Искаш ли да станеш дума -
пита камъкът.

Аз съм дума - казах каменно
и потънах в него...

opet price od Gospodinova

u nedelju ujutro smrt ne postoji
sinoć se motala po toaletima
danas su je prebrisale čistačice
posle su je bacile u đubre
a kasnije su i đubre izbacile

ah daće bog da se nije sakrila u karamfile
koje će mi doneti popodne

*** >

В дните между пръстите
без синьо и бяло
между капките и
меките лапи на котките
срещам-за-миг-появил-се
отдавна забравен червен хоризонт.
За студеното тяло седящо
очакващо, без време и глас
предпочетено, месечно, тихо и
и бързо по скъсани джобове скрито.

!

Паузите между нас причиняват панически атаки. Обади се, за бога...!

***

Можем да бъдем чудесна
Кабуки двойка
Толкова умело прикривахме чувства
без капчица грим и усилия

Говори Господинов

Започвам с русите жени
в тях има лекота
в тях има празненство
подобно чели Пастернак
подобно Бърнс
подобно свещ
и пламък жълт
подобно житено поле
подобно ръж
и аз спасител там
и аз жътвар

на русите жени

описвам ги по памет
в тях има сантимент
в тях има цветни
филми има шлагер
червило в повече и бемка
в тях има Ах
дошло естествено
в тях има естество
в тях има мiр
сълзите им са леки
стеарин
сълзите им са Yellow Submarine
в сълзите им не вярват

на русите жени

***

***

Говори И.Георгиева

Веднага трябваше да слезем от това 1263.
Да тръгнем напосоки - по улици, през локви.
Да се държим като тъпаци.
Да повърнем върху пейка, да обърнем кофа.
По плакатите да драскаме мустаци.
Да крещят след нас: “Боклуци,
на това ли ви научиха в училище.”

Да ми събуеш гащите пред общината.
Да ме докосваш тайно във тълпата.
Да ни се вие свят за секс.
Басмените завивки да шумят в ушите ни -
с петна от кръв, с петна от мед.

Да се изгубим в тоя град, на майната си,
в Лозенец, във Люлин, във Горубляне.
Да разпънем картата на София,
да се направим на туристи.
Да препикаем чужди територии,
градинки, междублокови пространства.
Из тях да се натискаме като хлапаци,
а също под китайските фенери,
зад Съдебната палата,
Ректората
и така нататък

Herzenstück-Говори Мюлер

Herzstück
EINS Darf ich Ihnen mein Herz zu Füßen legen.

ZWEI Wenn Sie mir den Fußboden nicht

schmutzig machen.

EINS Mein Herz ist rein.

ZWEI Das werden wir ja sehn.

EINS Ich kriege es nicht heraus.

ZWEI Wollen Sie daß ich Ihnen helfe.

EINS Wenn es Ihnen nichts ausmacht.

ZWEI Es ist mir ein Vergenügen. Ich kriege es

auch nicht heraus.

EINS heult

ZWEI Ich werde es Ihnen herausoperieren. Wo-

zu habe ich ein Taschenmesser. Das werden

wir gleich haben. Arbeiten und nicht ver-

zweifeln. So, das Hätten wir. Aber das ist ja ein

Ziegelstein. Ihr Herz ist ein Ziegelstein.

Eins Aber es schlägt nur für Sie.

Говори Еркен

-Добър ден.
-Добър ден.
-Как сте?
-Благодаря, добре.
-Как ви служи здравето?
-Нямам причини да се оплаквам.
-А защо теглите този канап?
-Канап, ли? (обръща се) Това са черва.

Говори Хармс

ПРИТИКИН : Уважаемият Петраков-Горбунов трябваше да ви съоб…(повръща и избягва)
Идва Марков
МАРКОВ: Йегоре….(Марков повръща, избягва)
Идва Серпухов
СЕРПУХОВ : Ако нямаше…(повръща и излиза)
КУРОВА: Бих искала…(повръща и избягва)
Влиза малко момиченце
МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ: Татко ме помоли да ви предам ,че театърът се затваря. На всички ни се повръща.

Говори Маринети

ТИШИНИТЕ ГОВОРЯТ ПОМЕЖДУ СИ
(радиофонична синтеза)

15 секунди пълна тишина
До Ре Ми флейта.
8 секунди пълна тишина.
До Ре Ми флейта.
29 секунди пълна тишина.
Сол пиано.
До туба.
40 секунди пълна тишина.
Бебешко уа- у-а у-ау .
11 секунди пълна тишина.
1 минута РРРРРР на мотор.
11 секунди пълна тишина.
Учудено оооо на единайсетгодишно дете.

**

Обездумявам, а искам да те обсипя с оди

*

Тишината ми те плаши?
Или те изпълва с музика?

Репликите са оставени, сега е ред на танца.

Косите ти са разхвърляни наоколо като трошичките на Хензел и всеки ще ме намери.

Лъвът в теб е приспан в малкото ти тяло и ръмженето му се чува отвъд дълбокото на очите ти.

midsummer day dream

It is just a piece of me
on thy hands I made my altar

"My lady" is a vast temple of remembrance
as you "dont have to pay my dinner, don't have to be brave"

Solitude payed already me. And the luxury of having thy infront

***

Ти,
само ти знаеш
напоследък и наоколо
да светиш в най-тъмното на мен самия.
Ти ми присади крила
аз ти подарявам сърце за трансплантация.

Натисни "Mute" на всички
шумове от себе си и другите
иначе
сърцето ще се пръсне

Ти,
само ти напоследък и наоколо
ме гледаш...
и ме виждаш.

Choise

http://www.youtube.com/watch?v=5r3EGpIToOA


:)

очите ми зелени

А очите ти, едни такива- морето ще преплуваш в тях. А очите ти - едни такива през нощта ще светиш да не се изгубиш. А очите ти; едни такива бързат, бързат да не пропуснат.

А очите ми зелени от твоите черни са станали

Die hard

Умирането вече знам, че може да се случи няколко пъти. Умирах, хиляди пъти преди да си поръчала следващото питие.

Умирах, със съзнанието, че гледаш гърба ми

Умирах, знаейки че целуването е белег на възвишеност


Умирах, за теб.


Обръщането би било куршум в челото.

Panic attack

Pancake attack

**

"All the accidents that happen
follow the dot
confidence makes sense
only with you
you don't have to speak
I feel
emotional landscapes
they puzzle me"


Искаш да ме подчиниш, императивно подхождаш към демонологията. В късите изречения виждам накъсания дъх на страха. И треперещите думи. Дишам спокойно-значи ще говоря дълго. Ergo sum! Вместо екзорсист, повикайте поет.


"all that no-one sees
you see what's inside of me
every nerve that hurts you heal
deep inside of me
you don't have to speak - I feel
emotional landscapes
they puzzle me
confuse
then the riddle gets solved and you push me up to this:

...state of emergency...
...how beautiful to be!..."

Ton image

"Ton image dans la glase
C'est mon plus beau poeme
Mais fais vite il s'efface
C'est mon dernier je t'aime"

*

Как от Медея стана Офелия?
Могъщата магьосница сега плете венче.
С помощ от демонолози с фалшиви дипломи?
Защото Медеите не са като Пенелопите и Ариадните, да чакат техния Язон да пусне белите платна, връщайки се с аргонавтите намерил и изгубил Златното руно. Но то, затова е "Златно руно" за да се добие и изгуби след това. За да има следващ търсещ и следваща чакаща го на брега. И отново, докато мита му избледнее и спомена за него остане само като безмислена легенда.

Писмата, които пишете на принца стигат не само до очите му- те драскат със стоманени пирони, стържат с децибелите на скакалци в период на размножение.
Демоните излязоха на свобода. Викайте екзорсист.

***

От времето на засада
Поглеждам през рамо
За миг да отпия от
Малкото честност.
Не влизам в капана
На нощните жалби и трудно
Завивам по хълма.Откривам застанал
На фокус магьосник.
Не стар, но замислен
Отгоре до долу във черно.
С бръшлян във косите
И нощния хлад през гърба, тръгващ
Си винаги след полунощния
Звън на вратата на рая.

Отварям…
От слънцето нея не виждам.
Затварям…
С червено поливам се
Чакам.

Официално ***>154>CLIV

CLIV

The little Love-god lying once asleep,
Laid by his side his heart-inflaming brand,
Whilst many nymphs that vowed chaste life to keep
Came tripping by; but in her maiden hand
The fairest votary took up that fire
Which many legions of true hearts had warmed;
And so the General of hot desire
Was, sleeping, by a virgin hand disarmed.
This brand she quenched in a cool well by,
Which from Love's fire took heat perpetual,
Growing a bath and healthful remedy,
For men diseased; but I, my mistress' thrall,
Came there for cure and this by that I prove,
Love's fire heats water, water cools not love.