***

От времето на засада
Поглеждам през рамо
За миг да отпия от
Малкото честност.
Не влизам в капана
На нощните жалби и трудно
Завивам по хълма.Откривам застанал
На фокус магьосник.
Не стар, но замислен
Отгоре до долу във черно.
С бръшлян във косите
И нощния хлад през гърба, тръгващ
Си винаги след полунощния
Звън на вратата на рая.

Отварям…
От слънцето нея не виждам.
Затварям…
С червено поливам се
Чакам.