* * *

Обратното на Лунното е кръвожадно и непълно.
Не достига форма и кокетсво
от армада нежни феи
излетели
от очите ми затворени.
В нощ - от три слънца по-тъмна-
видях те,
дори не те познах-
в гръб, отчаяна, красива
стоеше в гълъбово сиво.

Нежно падаха перата
на далечна моя непозната.
Издължена от безмълвие продажно
жалко,
"още малко"
можех, стрясках се от миг-
"Кога"?

“Ничия-никога”
само ми каза

с цвете в оранжево поглед премести
и сянката нощна не блесна.

Видях те за повече от
Три лунни години…
И стига ми!